Малко смях

След операция блондинка пита хирурга:
- А след колко време ще мога да имам нормален полов живот?
- Трудно е да ви отговоря, за първи път ми задават такъв въпрос след операция на сливици!


Жена след баня влиза в спалнята, сваля си хавлията и пита мъжа си:
- Как съм?
- Хубава! Ако беше и чужда - цена нямаше да имаш...

Ценоразпис в бар:
Цени за посетители, желаещи барманът да отговори на телефонно обаждане от съпруга:
2лв. - "Току-що си тръгна";
3лв. - "Днес не е идвал";
4лв. - "Няколко дена не съм го вижда";
10лв.- "Кой пък е този?"

Вървяла Чарвената Шапчица и нещеш ли я настигат петимата разбойника. Главатаря и казва:
-Чарвена Шапкее,ако познаеш една гатанка ще те пуснем,ако ли не всички щете е еб"ме , а тя е :
-Малко чарвено яде се ?
-Ами въглища. Казала Чарвената Шапка.
-Хахаа,почваме яя!
След като олабили жилите я питали същата гатанка,за малкото червеното ,а тя без да се замисли казва:
-Въглища бее.
И те пак я почна ли... клатене 5 часа.Накрая главатаря капнал от умора рекъл:
-Аде дее, непозна ли думичката ягода, кажи малко чарвено що и то? И тя казала:
-Въглища, въглища !

Тъща гледа сериал, а на стената над нея има голям часовник. Филмът свършва, тъщата става и тръгва към кухнята. В следващия момент часовника пада върху фотьойла. Зетят поглежда тъжно и казва:
- Мамка му и часовник, винаги изостава!

Един си хваща гадже и още на първата среща почнал да я натиска. - Ама моля ти се, недей бе, аз не съм такава! Ааауууу, вкара го! - Ооо, извинявай да го изкарам ли?- Ха, ама как ще го изкараш бе..... съдист!

Старият манаф лежи на дивана в двора в сарая на Босфора и бере душа. Отива си. Гледа тъжно морето, всички слуги ходят на пръсти. Минава младият Юсуфчо и, не щеш ли, пръцва! Надига се старият манаф на лакът и казва: - Ех, Юсуф, Юсуф! Аз душа бера, а ти флиртуваш...


- Скъпи, какво ще ми подариш за осми март? - А ти какво би искала? - Исками се нещо ново, забележително, нещо което не ми се е случвало... - Скъпа, знаех си, че някога сама ще си поискаш анален секс! ! !

Действието се развива в някаква къща в Истанбул.Мустакат турчин седи под чардака и сърба намръщено шербет.Идва жена му.Сядаи тука,казал той.Имам една лоша и една добра новина.Почвам от лошата,Нашият син Хасан станал педераст.Ваи,ваи кое туи рекла кадъната.Гьотверен ма рекъл турчина.Ваииии алах алах а добрата новина каква е.Ми каква спечелил конкурса мис Истанбул.

Една вечер, един пич - адвокат тъкмо се прибирал от работа и гледа - асансьора не работи. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се катери по стълбите. Между четвърти и пети етаж се разминал с пищна девойка - гърдите й били като дини, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака и загатвала малкият стегнат задник на красавицата. Косите били руси, устните - алени, в лицето - ангел.Замаян от нея, адвокатът едва не се пребил. Качил се в жилището си и позвънял на домоуправителя Бай Пешо, питайки коя е тази мадама.
- Ама ти не знаеш ли? Миналия месец в апартамента под вас се нанесе мадамата, и тя живее сама, младо момче си, ерген - давай!
И така, на следващия ден мъжът решил да слезе и да опита късмета си. Слизайки, си мислел
"Значи, звъня и тя ще ми отвори. Ще кажа, че живея сам и ми е изгоряла ютията, и не мога да си изгладя ризата за утре. Ще взема нейната на заем и по-късно ще й я върна, след това ще я поканя за благодарност на по питие. След това ще я поканя на вечеря, ще идем някъде да хапнем, след това ще я заведа на кино и ще я забърша. Ще я поканя в нас, ще я чукам на леглото, на масата, на терасата, след това ще я изпратя и ще я чукам и у тях. После ще я чукам още няколко пъти, след което ще се оженим, ще пръсна един тон пари за сватбата, а тя ще ми роди дете. То ще ме буди в 2 през нощта, ще досажда и ще ми пречи на секса. Пък на нея по-късно ще й увиснат циците, ще надебелее, ще почне да ме пита къде са ми парите, да ми се кара, когато се прибирам късно, да се сърди заради секретарката Ели, да иска почивки, да не мога да си гледам мачовете с Ванката и Жорката..."
В този момент младежът вече бил позвънил на вратата и когато тя му отворила той креснал
-Абе я си е@и майката, не ти ща ютията!!!!


Съседни гинекологически кабинети. Единият гинеколог влиза шумно в кабинета на другия и му казва:
- Колега, при мен има една, пу*ата й е като диня. - Сериозно?
- Да бе, ела два видиш! Отиват в кабинета, лежи пациентката разкрачена, оня гледа, гледа:
- Абе, съвсем нормална си е пу*ата...
- Не бе, ти близни, близни да видиш...

Мъж се прибира вкъщи и заварва жена си завързана за един стол с кърпа в устата. Маха й кърпата и пита:
- Крадци ли?
- Не, майсторите! Омръзнало им било да им правя забележки...

Величко и Пена са съседи.Всяка вечер той и ходел на гости да
попийват винце,след което се любели.Пена всеки ден си повтаряла.
- Радвай се пичко,че ще дойде Величко!
Добре,ама виното свършило.Величко спрял да и гостува .
След няколко самотни нощи,Пена му се обадила вечерта да дойде,
че ще отваря нова бъчва с вино.Величко цял ден си повтарял:
- Стягай се ку *е,че ще се отваря ново буре!

Учителката влиза в клас, а цялата дъска изписана с псувни. Тя веднага:
- Иванчо, ти ли написа това?
- Не! Когато ги писаха, аз бях зает.
- И с какво беше зает?
- Диктувах




Фейсбук неволи: Някой идиот ме е включил в групата „Анално девствени“. Сега не смея да я напусна.


"Колко е малък светът!" - мислеше си лекарят, предписвайки по шест клизми дневно на един мил катаджия...

Седят си два попа и си говорят. Единият казва на другия:
- Да знаеш, аз мога да нося едновременно 3 дини!
- Да бе дааааа..... можеш! Е кажи как де?
Отговор:
- Ами едната - под едната мишница, втората - под другата мишница, а третата на оная ми работа.
Другия помислил, помислил и казал:
- Е аз пък мога да нося 5 дини наведнъж.
- Ъъъъъъ - как бе как, кажи ми.
- Ами едната - под едната мишница, втората - под другата мишница, а ти с твоите три дини ще ми седнеш на к.а!

Дъщерята ще прави за първи път купон в къщи. Инструктира родителите си какво да купят и да стоят в кухнята. Започнал купона. Къщата се тресе и родителите също. Тръгнали на пръсти към хола. Майката отваря вратата на хола, надниква и затваря бързо. - Олеле, какво прави тя! Пак открехва и пак: - Олеле, какво прави тя! Бащата, нищо не видял и двата пъти, я отмества, открехва вратата и поглежда. - Какво прави, какво прави - минет прави. Майката много възмутено го апострофира: - Ами, че тя така ще се научи да пуши!

Майка хвали сина си на бъдещата снаха:
Той е толкова икономичен, мисли за всичко - когато мастурбира премества автоматичния си часовник на дясната ръка, за да го зарежда...

Иванчо, защо вчера не беше на училище?
- Бях болен, госпожо.
- Болен, а? А на стриптийз клуб можеш да ходиш?
- Не съм ходил на стриптийз, вкъщи си бях!
- Не ме лъжи, от пилона всичко се вижда!

Пътува някакъв пич във влака и на някаква гара в купето му влиза семейство - мъж, много грозна жена, пубер на 15 и хлапе на 6-7 години. Пътуват си те и по едно време нашия човек пита мъжа:
- Близнаци, а?
- Какви близнаци, бе?! Не виждаш ли каква им е възрастовата разлика?
Продължава пътуването и след около час нашия пак:
- Абе близнаци са!
- Не са бе, човек. Единия е на 15, другия на 6. Не виждаш ли сам?
И вече стигнали до друга гара, семейството тръгва да се изнизва и нашия направо хваща човека за ръката и го пита:
- Човек, не може да не близнаци!!!
- Абе ти побъркан ли си? Къв е тоя малоумен въпрос? Не ги ли виждаш?
- Абе виждам ги аз, ама просто не мога да повярвам, че си я е*ал тая два пъти.

         

Влиза учителка в час, а на дъската с малки букви е написано:“х*й“. Възмутена изтрила надписа. На другия ден някой пак написал:“х*й“, но вече на половината дъска. Отново възмутена изтрила дъската. Влиза на третия ден, а на цялата дъска с огромни букви:
„Х*Й“ и под него с малки букви надпис:
„Колкото повече го търкаш, толкова по-голям става!!“

Някакъв пич се прибира и пред асансьора се засича с щерката на съседите. Здравей, здрасти...
- Ей, много готина блузка!
- Нали? - цъфва в 24 карата усмивка момичето и прошепва влажен поглед: - А ако ти кажа, че под нея нямам нищо?
- А, не се притеснявай, ще пораснат


Един дядка бил обвинен, че е изнасилил 20-годишно момиче. Дядото си наел млада и хубава адвокатка. Адвокатката:
- Погледнете господин съдия, мислите ли, че с тоя увяхнал клон, който съм хванала, може да е направил нещо?
А дядото казва шепнешком на адвокатката:
- Пусни ме, че ще изгубим делото...

Кумата на сватбеното празненство:
- За съжаление, не знам много за младоженеца и затова не мога да поздравя булката. Но познавам много добре булката и затова не мога да поздравя младоженеца...


На една опашка за краставици имало много жени и само един мъж. Жените се надвиквали една друга:
- На мене по-дълга!
- На мене по-дебела!
- На мене оная с пъпчиците!
Мъжа се ядосал и казал:
- На мене едно кило, аз ще ги ям!


Младеж се прибира с три мацки и вика на майка си:
-Маме, познай коя от тях ми е годеница и ще се женим?
-Ей тая, в средата - казала майката.
-Браво! Как позна?
-Само като я гледам и ме дразни!

Сърбин отива в Ню Йорк за пръв път. Както се разхожда покрай небостъргачите пред него тупва млада гола жена.
Нашият поглежда нагоре, почесва се по главата и вика възхитен:
- Ова е стандарт - йебеш и фърляш!

- Ученици, защо казваме, че говорим майчин език?
- Защото бащата никога не успява да вземе думата, госпожо - отговаря Иванчо.


В маршрутка влиза девойка, но нямало къде да седне. Един младеж, къде на шега, къде на истина, предложил на девойката да седне в скута му. Без да я подканят втори път, девойката седнала. В един момент обаче, тя попитала младежа:
- Какво имаш в джоба на дънките? Нещо ми убива. . .
Младежът се поусмихнал, но без да се замисля отговорил:
- Запалка.
От съседната седалка се обадил 80-годишен старец:
- Ако не ти е удобно седни в мен, аз вече не пуша!

Радио Париж пита:
- Какво щеше да стане, ако на проститутките очите им светеха ?
Радио Ереван отговаря:
- Ами в Париж щеше да има бели нощи.
След кратко време се обажда радио Ленинград:
- Моля без намеци..

Когато тя ме остави, се почувствах тъжен и самотен. За да преодолея депресията, си взех куче, купих си нов мотор, преспах с две жени, започнах да пия... Сега се опасявам, че тя много ще се ядоса, като се върне довечера от работа.

Погребение. След словото свещеникът пита вдовицата:
- Искаш ли да го целунеш преди да го вкараме?
Опечалената избухва в ридания:
- И той все така ми казвашeeeе...

3:30 посреднощ . Катаджия спира за проверка "полско" Фиатче.
Отвътре изпадат 17 броя пияни като гъзове мъже. Катаджията тотално ошашавен , даже отказва да им напише акт .
В замяна му обещават на другия ден да дойдат и пак да се съберат всички 17 човека вътре..
Събират се на другия ден .. започват операцията ... 16
влизат .. 17-ят по никакъв начин не се събира ...
Шофьорът му вика :
- Абе ,брат .. теб май те нямаше вчера ?
- МЕН ЛИ , БЕ ?? А КОЙ ви свири вътре с акордеона ?

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България.
Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи.
Изглеждаха надеждни. Платиха два наема (800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи (единият даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз – отрова.
Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата й. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното.
Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман… и мн. други. Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единият правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода!? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост.
После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично (забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз, представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли?! Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат (може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват, „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия „Планета”.
Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане (както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха.
После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашата. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед (примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс, дето обикаляме дивизиите.
Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо.
Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „Хазяин (имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното.
Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор.
Егати, носеше името на човек?!
Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек (яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – е.ал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох… чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха.
Крещях несвързано – защо мамка му се радвате дебили долни… единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба”! Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен… исках да съм българин. Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ (как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк (български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта.
Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”… ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да е.а” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала (в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н… В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система.
Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски” (?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба.
Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо. Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв.
С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали…
Край на разговора.

Двама цигани ходили на курс по английски. След време случайно се срещат и единия пита:
- Сокерес ту ю?
Другия отговаря:
- Шукар съм, тенкю

Бременна вика на мъжа си:
- Мъжо, искам баница с лайна!
- Глупости, каква е тая баница, нещо се шегуваш!
- Искам пък, искаш да пометна ли!
Какво да прави мъжът, запретнал ръкави и направил баницата.
Носи я още топла-топла, а жена му вика:
- Мъжо, искам ти пръв да я опиташ!
- Бе, какви глупости говориш, аз не съм искал баница!
- А искаш да пометна ли?
Какво да прави човека, отрязал си парче и задъвкал с отвращение.
- И какво, скъпи, харесва ли ти?
- Ми-и-и..., не!
- Не я искам тогава!

Слушам я, слушам я. Ама че е глупачка, ужас! Иде ми да й отрежа езика и да й зашия устата. Но като се сетя за свирките…

Гарабед и жена му в съда:
- Господин съдия, тя ми счупи кура!
- Има ли свидетели?
- Какви свидетели? Да извадя да ви покажа!
- Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел!
След 2 месеца:
- Господин Киркор, какво знаете по случая?
- Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!

Момче пише sms на приятелката си "Толкова те обичам! Толкова ми липсваш!
Ако в момента плачеш - прати ми сълзите си!
Ако се смееш - прати ми смеха си!
Ако спиш - прати ми съня си!"

След минута получава отговор:
"По голяма нужда съм. Да пращам ли?"

Една тъжна история на един автомобил...
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!Ден трети - На ферибота за Италия:Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!Ден четвърти - Милано, Италия:Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.Ден четвърти - Милано, Италия:Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?Ден пети - Милано, Италия:Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!Ден шести - магистралата Милано-Торино:Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...Ден десети - на градско в Милано:Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!Година първа:Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!Година втора:Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!Година трета:Карам без масло, а се чувствам... смазан!Година десета:Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!Година петнадесета:Умрял съм - значи отивам в България!Година петнадесета, ноември, Горубляне:Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!Година двадесета:Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...



п.п. Ще се видим в Ада!

Веднъж Иванчо се разхожда с баща си. По пътя срещат непознат човек и Иванчо го поздравява. Баща му го пита:
- Откъде познаваш този чичко?
- Ами той е от инспекцията по чистотата - отговаря Иванчо - Всеки ден като отидеш на работа,той идва у дома и пита мама"Чисто ли е?" и проверяват.

-Ало,Надя може ли?
-Кой пита?
-Ами....Приятел
-Значи,братче.....
като на приятел ти
споделям..
Надя може пич,
Майсторка е,всичко можe....

Mъж седи в гаража и вари ракия........
Гледа по-едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода.
Връща се,а в гаража седят двама полицаи,усмихват се иронично и говорят:
-Аха незаконна спиртоварна,сядай и пиши обяснения!
-И какво да пиша?
-Всичко,така както си е било,така го пиши!
Сяда човека,пише и след това дава листа с писмените обяснения на полицаите.
-Какво си написал бе,идиот такъв?
-Както си беше,така го написах:
"Отивам за вода до кладенеца,връщам се,а в гаража двама полицаи,седят и варят ракия."